May 20, 2007, 12:10 PM

Розова лудост

  Poetry
806 0 6
Розови врани в съня ми!
От розово лошо ми стана!
Събудих се. Трия очите!
Но розови облаци плачат,
сипят снежинки в зениците,
блъскат се, пак се събират!
Розова лудост изпива ме,
очите ми бавно загиват!
Враните мигат и миглите -
черни, извити, разпърхани
ситно пробождат очите ми!
Сипят се листчета дъхави!
Розови храсти под враните
избухват във ноздрите, тровят ги!
И зинат със клюнове гладни,
очите им шантави гонят ме!
Розова блудкава глупост
препълни душата ми с облаци!
Дано изваля тази лудост
преди да изгубя очите си!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...