May 20, 2007, 12:10 PM

Розова лудост

Poetry

802 0 6

Розови врани в съня ми!
От розово лошо ми стана!
Събудих се. Трия очите!
Но розови облаци плачат,
сипят снежинки в зениците,
блъскат се, пак се събират!
Розова лудост изпива ме,
очите ми бавно загиват!
Враните мигат и миглите -
черни, извити, разпърхани
ситно пробождат очите ми!
Сипят се листчета дъхави!
Розови храсти под враните
избухват във ноздрите, тровят ги!
И зинат със клюнове гладни,
очите им шантави гонят ме!
Розова блудкава глупост
препълни душата ми с облаци!
Дано изваля тази лудост
преди да изгубя очите си!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Djein_Ear (Евгения Тодорова)

"Дано изваля тази лудост
преди да изгубя очите си!"
Няма да изгубиш очите си, но сърцето си навярно да.
Много ми е близък този стих, много позната розава копнежност, която аленее от искреност!
Аплодисменти!

2007-05-21T10:20:46+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Браво, Катя!

2007-05-21T09:44:04+03:00
Романтик (Христо Костов)

Много ми хареса и на мен, Катя!!! Поздрави!!!

2007-05-20T14:23:39+03:00
Aneta_kz (Анета)

Не сваляй розовите очила!
Поздрави, Катя!

2007-05-20T12:25:01+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Интересно ...

Поздрав и усмивка.

2007-05-20T12:16:33+03:00