26.11.2007 г., 14:28

Розова серия 2

1K 0 15
II
(последен танц)

Краката ти се спъват

във усмивки,
докато бракониерствам
из душата ти.
Краката ти са спънати,
но свиквай
да стигаш до мечтите си
със патерици.

Краката ти са спънати
във ритми
на чифтове сърца
във резонанс.
Краката ти се спъват.
Но не ритай!
Прекършени крака
в последен танц.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!
  • давам 6. Даже 6 по 6 искам да дам.може ли? БРАВО!!!
  • Хареса ми. Нямам нещо конкретно да кажа, само да отбележа присъствие...,но ми хареса стиха.Поздрав!!!
  • "С извадени очи, с език изтръгнат,
    с ръце откъснати и счупени крака,
    със кръв, изтекла бавно и мъчително
    със тяло, цялото разядено от рани,
    но със съзнание, подвижно и горящо
    ще разруша желязната ти воля
    и със последния импулс на свойта мисъл
    ще те накарам да ме сътвориш..."

    Нека бъде светлина!
  • Ихаааа...!!!
    Браво, Тома!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...