7.07.2023 г., 11:31

Розово стихотворение

1.2K 3 7

 

Оранжавата песничка по радиото чух

и веднага розови обувчици обух.

Розово небето днеска ще е тук!

Розов ще си купя захарен памук!

 

С розовата рокля ще вървя напред.

С Пепа ще запеем весело в дует.

Пепа е щастливо розово прасе.

Аз пък съм игриво мамино хлапе.

 

Розови цветя с Пепа ще берем

И венчета с нея ще си оплетем.

Ще останат още розови цветя.

Тях на мама с радост ще ги подаря.

 

Тя във ваза розова ще ги подреди.

И на нас с Пепа ще благодари.

Стаята и розова те ще украсят

и ще пускат чуден розов аромат.

 

Тъй ще свърши този чуден розов ден.

Розовият кон и той е уморен.

В леглото розово бързо ще заспя.

В него ще сънувам розови неща.

 

бел. на автора - Прасето Пепа- е британски детски анимационен телевизионен сериал, създаден от режисьора и продуцент Астли Бейкър Дейвис. За първи път се появи на екрана на 31 май 2004 г. Към 2022 г. са излезли 7 сезона от сериала. Излъчван е в 180 страни по света, включително и в България. Любим е на много деца, включително на моя внук. :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

17 място

Коментари

Коментари

  • Хора, благодаря, че прочетохте.
  • Успех!
  • Успех!
  • В розово и аз се оцветих,
    щом прочетох този стих!
    Розова наслада тук отпих,
    в розов свят се потопих!

    Много е сладко, Ирен! Успех!
  • Вики, благодаря. Темата е сладурска, а оранжавата песничка ми е любима. Тони, хич не ги мисли гласовете. Аз съм за олимпийския принцип.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...