„
Българийо мила, родът ти свещен
на твоя народ е с най-древния ген.
Сега в летаргичен, дълбок сън приспан
на чужди езици припява рефрен!
По кривите кози прогнози се вози,
след онзи септември със късните рози,
лишил ни страната от букви свещени,
с екип от писатели и филолози!
в далечното минало бе извисен...
пред чужди... – с поклон унизен.
Девети септември ти кръста изтри, ...