rudin (Иван Христов)
865 1445
9.03.2016 г., 15:37 ч.

Рубаят 

  Поезия » Любовна, Друга
536 0 8

Пролетта кокичето усети

и подаде над снега глава.

Ти, любов, от стъпките ми леки

будиш се, отваряш ми врата.

 

Както и листенцата му бели

чакали са вятъра с копнеж,

в мен разтвори портите – вселени

и ме лъхна ароматът свеж.

 

Устните ти срещат топли устни,

тялото ти – крехко е стебло

и усещам времето си пусто,

как без тебе зимно е било.

 

И усещам нощите, люлели

в тъмното надеждата една,

както тези гуглички зелени

чакали са дълго светлина.

 

Чуваш ли как свири вън кантата,

вятър южен пее рубаят

и топят се преспите в душата,

белите кокичета кълнят.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??