7.03.2009 г., 11:04

Рулетка

1.3K 0 11

 

Казват, че светът - една палитра
оцветява всички хора, всеки град.
Нас ни оцвети. И ни подритна,
та вечно някой все да е отзад.

Гонехме се с теб. Да стиснем длани
да бъдем двама, в страсти да горим.
Едничко бяло щастие голямо
веднъж да можем да си поделим.

Какво ти бяло щастие? Рулетка -
с червено-черни клетви и мечти.
Дано да имам някога късмета -
ти да ме познаеш аз къде съм;
аз да разбера къде си ти.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И на мен Вальо ми харесва, но немога да достигна до истинската дълбочина на изказа ти и да усетя твоята цялостна представа за света . Дали наистина палитрата изгражда цялостният образ или може и по силно да бъде изказано . Като цяло ми хареса, но имам и своите критики. Като един истински почитател на твоето творчество бих казал, че имаш мн по силни творби които пленяват със своята дълбочина на словото и истинска откровеност . Успехи .
  • много е интересно, Вальо! хареса ми!
  • Наистина си добър. Поздрав!
  • Хареса ми!Поздрав!
  • Добре си го казал

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...