7.03.2009 г., 11:04

Рулетка

1.3K 0 11

 

Казват, че светът - една палитра
оцветява всички хора, всеки град.
Нас ни оцвети. И ни подритна,
та вечно някой все да е отзад.

Гонехме се с теб. Да стиснем длани
да бъдем двама, в страсти да горим.
Едничко бяло щастие голямо
веднъж да можем да си поделим.

Какво ти бяло щастие? Рулетка -
с червено-черни клетви и мечти.
Дано да имам някога късмета -
ти да ме познаеш аз къде съм;
аз да разбера къде си ти.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И на мен Вальо ми харесва, но немога да достигна до истинската дълбочина на изказа ти и да усетя твоята цялостна представа за света . Дали наистина палитрата изгражда цялостният образ или може и по силно да бъде изказано . Като цяло ми хареса, но имам и своите критики. Като един истински почитател на твоето творчество бих казал, че имаш мн по силни творби които пленяват със своята дълбочина на словото и истинска откровеност . Успехи .
  • много е интересно, Вальо! хареса ми!
  • Наистина си добър. Поздрав!
  • Хареса ми!Поздрав!
  • Добре си го казал

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...