Mar 7, 2009, 11:04 AM

Рулетка

  Poetry
1.3K 0 11

 

Казват, че светът - една палитра
оцветява всички хора, всеки град.
Нас ни оцвети. И ни подритна,
та вечно някой все да е отзад.

Гонехме се с теб. Да стиснем длани
да бъдем двама, в страсти да горим.
Едничко бяло щастие голямо
веднъж да можем да си поделим.

Какво ти бяло щастие? Рулетка -
с червено-черни клетви и мечти.
Дано да имам някога късмета -
ти да ме познаеш аз къде съм;
аз да разбера къде си ти.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments

Comments

  • И на мен Вальо ми харесва, но немога да достигна до истинската дълбочина на изказа ти и да усетя твоята цялостна представа за света . Дали наистина палитрата изгражда цялостният образ или може и по силно да бъде изказано . Като цяло ми хареса, но имам и своите критики. Като един истински почитател на твоето творчество бих казал, че имаш мн по силни творби които пленяват със своята дълбочина на словото и истинска откровеност . Успехи .
  • много е интересно, Вальо! хареса ми!
  • Наистина си добър. Поздрав!
  • Хареса ми!Поздрав!
  • Добре си го казал

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...