Казват, че светът - една палитра
оцветява всички хора, всеки град.
Нас ни оцвети. И ни подритна,
та вечно някой все да е отзад.
Гонехме се с теб. Да стиснем длани
да бъдем двама, в страсти да горим.
Едничко бяло щастие голямо
веднъж да можем да си поделим.
Какво ти бяло щастие? Рулетка -
с червено-черни клетви и мечти.
Дано да имам някога късмета -
ти да ме познаеш аз къде съм;
аз да разбера къде си ти.
© Валери Шуманов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
