Руническа любов
Руническа любов
Не те създадох - знаех, че те има.
Родена именно за мен - Жена!
Макар, че болката необяснимо
тежеше между мъжките ребра.
Във пазвата си бръкнах и извадих
студено, свито, ледено сърце.
В дланта ти топла меко го поставих,
за миг да зърне твоето лице.
Със пръсти върху нямата повърхност
ти изрисува руни на любов,
целуна го... и после го разпръсна -
жадуващо за страстния ти зов.
Обичай ме, защото сред звездите,
аз искам да съм светеща магия!
Изгубиш ли се изпрати сълзите,
по тях ще дойда пак да те открия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борис Борисов Всички права запазени
