Dec 10, 2011, 8:26 PM

Руническа любов 

  Poetry
1184 0 26

Руническа любов

 

Не те създадох - знаех, че те има.

Родена именно за мен - Жена!

Макар, че болката необяснимо

тежеше между мъжките ребра.

 

Във пазвата си бръкнах и извадих

студено, свито, ледено сърце.

В дланта ти топла меко го поставих,

за миг да зърне твоето лице.

 

Със пръсти върху нямата повърхност

ти изрисува руни на любов,

целуна го... и после го разпръсна -

жадуващо за страстния ти зов.

 

Обичай ме, защото сред звездите,

аз искам да съм светеща магия!

Изгубиш ли се изпрати сълзите,

по тях ще дойда пак да те открия.

 

© Борис Борисов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??