Русалката Пепеляшка след сто години брак с Принца
Душата ми се свързва с теб по кабел.
Изпращам ти прощалните флуиди.
Навярно все пак ще получи Нобел
сърцето ми, до днес хуманоидно.
Живурках в мрак студено-чист, отровен,
макар луксозно пищен. В гроб музеен
бях ценен експонат – безлик, безправен,
аксесоар от паметник семеен.
Запазила съм старата си дрипа
и джапанките с щампа на делфини.
Изхвърлих кича скъп и пак ще драпам,
но не за тур на плажа по бикини.
Не ме е страх дори да напълнея.
Той пак ще ме обича. В суетата
за фитнесманиите лек не зная.
Старее тялото, но в тон с душата.
Приемам се, а той ме обожава.
И не търсú магии и причини.
До мен ли е, ще бъда вечно жива,
дори в смъртта. И няма да ми мине.
Защо ли все пак в джоба тайно нося
и пазя снимка отпреди години:
в корона с диамантен низ – Принцеса
с опашка бляскава, по монокини?
2.07.2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
Хубав ден!