28.01.2009 г., 21:51

Ръце

833 0 0


Ръце

Ръцете ти докосваха ме нежно
и галеха с безумна страст и жар!
В очите ти обаче виждах мъка
и пламъкът угасна между нас.

Сега си някъде далеч, незнайно
не се обаждаш, няма новини.
Избягваш срещи, разговори с мене
и за това сърцето ме боли!

Не го разбираш или не усещаш,
защо си толкова студен и чужд?
Излъга ли ме, или аз повярвах,
че може би си някой друг?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...