Jan 28, 2009, 9:51 PM

Ръце

  Poetry » Love
837 0 0


Ръце

Ръцете ти докосваха ме нежно
и галеха с безумна страст и жар!
В очите ти обаче виждах мъка
и пламъкът угасна между нас.

Сега си някъде далеч, незнайно
не се обаждаш, няма новини.
Избягваш срещи, разговори с мене
и за това сърцето ме боли!

Не го разбираш или не усещаш,
защо си толкова студен и чужд?
Излъга ли ме, или аз повярвах,
че може би си някой друг?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...