pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
875 17045
15.06.2018 г., 9:21 ч.

Ръцете, оплевили всичко сиво 

  Поезия » Друга
578 7 7

Врата не е отключвал никой тук.

Звездите през прозорчето надничат.

Приклекнала, луна преде памук,

а в пазвата ѝ времето се стича.

 

И виждам баба – нейните ръце

опъват всяка нишка през кросното.

Совалката е полет на сърце,

което шари с красота платното.

 

Откакто онемял е този стан,

със спомени се храни тишината.

Жената в живописния сукман

отдавна спи съня си под земята.

 

Но раклата отворя ли, оттам

ще ме докосне с цветове игриви.

Прибра я Господ, да целуне сам

ръцете, оплевили всичко сиво.

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ани, Влади, приятно ми е, че съм успяла да ви развълнувам с това носталгично и много лично стихотворение! Благодаря, приятели!
  • Представих си стана, жената седнала пред него, цветовете, с които оплевява всичко сиво. Много хубаво стихотворение, Мария.
  • Ели, Нако, убедена съм, че не трябва да забравяме красивото творчество на работливите бабини ръце, оставили ни като завещание и своето трудолюбие!
    Благодаря, че ме навестихте и написахте добри думи под това стихотворение!
  • Много стойностен стих...
  • Такива ръце засужават да ги почитаме и помним...
    Ярък образ си пресъздала, Мария.
    Поздрави!
  • Влизала съм в стана на леля си, за да и помагам във връзването на цветните нишки на китениците, което се прави по точна схема и броиш внимателно 4 залени, 3 жълти, 5 червени... и така докато грейне живото цвете, сътворено от твоите ръце! Истинска творческа радост е, няма да забравя това усещане!
  • Живеят тези ръце, Марийче...Чрез теб....
Предложения
: ??:??