Ръцете ти
Ръцете ти самички ми говорят,
разказват ми нечувани мечти,
събрали нежност и копнеж безкраен
в годините, като безмълвен вик.
Ръцете ти са орбита, в която
кръжи заключената ми душа
и те са тези, при които
завръщам се с луд бяг за вечерта.
Забравям грижи и умора
със допира на нежността.
Очаквам всеки техен досег
като живителна роса.
Ръцете ти - приятели са скъпи,
защото помнят всеки нежен стон.
Те будят вечерта
и пак се стичат по пръстите -
неказани слова.
Не искам да си тръгват те
от мене,
а как - не зная да ги задържа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златка Всички права запазени
