6.06.2024 г., 10:15 ч.  

Ръцете ти са мост 

  Поезия » Любовна, Философска
289 6 6
Наистина е чудо, че след толкова
предателства и удари под кръста,
аз някак позволих наместо болката,
да влезеш с чистотата си във мръсното.
Там, дето се разлагат всички трупове
на моите "обичащи" любови -
в душата ми, сковала се от ступора
на чувството, да бъда все виновен.
Там, в мястото на мъчната тревога
разкостила покоят ми на мигове,
краката подкосила ми пред Бога
с молитви да заспя, дори завинаги... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Предложения
: ??:??