Ръцете ти са мост
Наистина е чудо, че след толкова
предателства и удари под кръста,
аз някак позволих наместо болката,
да влезеш с чистотата си във мръсното.
Там, дето се разлагат всички трупове
на моите "обичащи" любови -
в душата ми, сковала се от ступора
на чувството, да бъда все виновен.
Там, в мястото на мъчната тревога
разкостила покоят ми на мигове,
краката подкосила ми пред Бога
с молитви да заспя, дори завинаги...
Но кой изобщо вярва на страдалеца?
Тълпата се оглежда в суетата.
Аз вечно бях посочен с показалеца
на нечия прекършена съдба...
И още незапочнал да забравям,
нахлу ведно с презрялата ми мисъл,
как повече не бих се и надявал,
че някога отново ще обичам...
Така, че е наистина за чудене
как с вяра връщаш своето рождение,
и как, за да не мразиш, че си влюбен,
подготвяш любовта за погребение...
А ти раздруса мене, че и Господ.
Ръзхвърля ми тъгата, а към Него
протегна си ръцете, като мост,
през който преминавам, да съм с тебе...
©тихопат.
Данаил Антонов
05.06.2024
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
