Ръждата

Ръждата

Какво е ръждата - окислено желязо, и то не е вече желязо.

Праховидна обвивка – среда, пелена на самото желязо.

Ръждата всичка когато излезе от желязо в земята зарито,

Ковали са Сари и Скуфи мечове здрави.

За желязото живот е ръждата, легло и завивка.

Илюзиите на живота ръжда са.

Неприятели-хора външни – ръжда са!

Ръжда!

От какво състои се тогава светът – от „желязо“ и „ръжда“.

Ръждата е раждане..

Чисто и здраво желязо поражда.

Какво е още ръждата – ра-джа.

Което значи цар почтен и Слънце.

Слънцето не е всичко в света.

Божествени хора има, просто хора и животни.

И богове – значи Слънцето за боговете ръжда е.

Ръждата (която е Слънце) още е и Сол.

Знание, чрез което дух се ражда .

Ръждата хлеб е още – когато имаме сол друга.

„Чистото желязо“, когато е цел "ръждата" става хлеб.

А „хлеб“ тук значи – живот природен, външен. 

Хлебът, ръжда-илюзия природна - душата храни.

А Солта – самият дух е – духът на „чистото желязо“.

Духът на приятели – другари верни.

Духът на боговете.

Ръждата е среда, въз която желязото живее и се бори.

За чистота и здравина.

А ръждата вечна ли е – да, и не. Ура!

Като явление в природата - вечна.

Като обвивка на желязо чисто – временно явление.

Приятели отиват си - във „фейса“, и в живота.

Ръжда прекрасна те били са.

Помогнала ръждата е да се роди желязо здраво-чисто-скуфско.

Илюзии да си отидат, време е дошло!

И когато дойде пак ръжда – радваме се ний, защото - 

И животът илюзорен също - (понякога) е сладък и желан.

Сънят-умората какво са? - натрупана във тялото "ръжда".

Да поспи желязото - духът - в сън сладък.

Но и да се бори трябва той с таз сънливост.

Със съня на телесните клетки.

Буден уж си - а да спиш-подремваш продължаваш.

Сънят - приятел нужен е, и враг - върло, след което будността те чака горе!

Земята-майка е ръжда, и желязо чисто.

В недрата нейни ражда се рудата, живеят корените на дърветата прекрасни.

Храната на човека е какво – ръжда за тялото -  нужна безусловно.

Тя създава желязо чисто - за душата, за духа.

Веществата разни са ръжда, - пиянството ръжда е.

За боговете човекът е ръжда.

За хората – животните ръжда са - макар любима често.

И т.н. – ръждата на живота е условие!

Не плюйте, а прославяйте я нея!

Отстранявайте я щом е нужно!

Бурени в градини, на пътеки - ръжда са.

Тръни - храстите по пътя - също.

Работа всяка досадно нужна, или просто нужна.

Какъв е на живота смисъла.

Бурен човек да се чисти - ръжда да отстранява.

Слава на боговете – чистото желязо.

Чистото желязо е на златото равно .

Слава на Велес, които ръждата и прекрасното желязо чисто –

Ценѝ еднакво, ползва!

Слава и на Лесничей скромен.

Ура

Л.