Ръжта по Коледа
Ела, защото празник е, ела
защото ти блестиш като сълзите
в поточето за път на радостта, ела
при коледите ми и при елите.
Ела, защото искам да трепериш
в такт с топлия ми дъх от сладоледи,
и точно в своя блясък да намериш
лицето ми, което да те гледа.
Ще те докосвам крехък и чуплив,
и с твоята чупливост ще раняваш;
ела свободен, кух, а не Сизиф -
цигулка пълна с грижи не пропява.
Ела, защото в багрите ти днес
сляпата ми обич ще се къпе;
във мислите ти лъхащи на лес
боса по игличките ще стъпя.
Ела, бъди отронен от звезда
че тъмна съм без коледните лампички,
че в тъмното аз виждам през ръжда ,
че котка съм с ръждиви в кърви лапички.
Ела, защото ангелите ям,
и хрупат костите им вътре във вика ми,
косите им смеха ми глухоням
душат в пластмаса и във таласъми.
Ела, бъди ми ангел и звезда
надежда скрита в прашните гирлянди;
и смърт , но и спасителят в ръжта
бъди-Тереза, Дядо Коледа и Ганди.
...
Сега спасяваш, тук си с мисълта,
че ти единствен ще ковеш съдбата ми. -
Да ти дойде и ти се озова
при другите играчки от елхата ми.
Таня Дачева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Дачева Всички права запазени
