Patrizzia (Надежда Ангелова)
2050 18104
27.06.2022 г., 21:16 ч.

Ръка подай и с лудата литни 

  Поезия » Философска
337 4 9

На Тони

 

Все някак нашироко ги кроих
мечтите си, от дрипи и атлази,
пробойните запълвах с тъжен стих -
дано искрата жива да запази.
Дали защото вярвах си сама,
на копието връх - душа наивна,
дори сред бури, тръни и тъма,
в понори зли и пропасти не кривнах.

 

Мерило беше любовта и все
подвеждаха я друмите бездомни,
изритваха я злобно, като псе,
а тя с добро и юдите запомни.
С крилата ѝ крилати са. Почти.
Защо един тогава не полита?
Защото нямат нейните мечти,
звездицата ѝ - там в сърцето скрита.

 

Наричаха ме идиот и шут,
уж тайно, но това не ме ранява.
И в мен поетът май е малко луд
обича лудостта си. Шепа плява,
са толкова нетрайните сплетни,
те не умеят даже да мечтаят...
Ръка подай и с лудата литни,
ще видиш с мен и ада, но и рая...


   

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, приятели!
  • Наде!
    Поздравления за стил, талант и можене!
    Обичам да те чета!
  • Най-ценна е на лудия ръката,
    подадена във точен миг.
    Сърцето му, сърце е на приятел.
    Отдавна вече е изчезващ вид!
    Страхотно отново, Наде! Знаеш как да накараш човек да лети!
  • Да сформираме партия на лудите, ще е забавно!🙂
  • Автопортрет с метла и перо...
    Чудесно!
  • Браво! Не можем да познаем рая, ако се плашим от ада. Поздрави, лудетино!
  • Хареса ми тази опияняваща лудост, да с тебе и ада и рая могат да се видят. Много хубаво посвещение!
  • Прекрасно! Подвеждащо! Мечтателно!
  • Много ти благодаря. Трогната съм. Светкавично си ми написала тази рецепта за мечти. Лудостта не ми е чужда, приемам подадената ръка и давай - да полетим. Пък може и да ми се получи!
Предложения
: ??:??