Ръка подай и с лудата литни
На Тони
Все някак нашироко ги кроих
мечтите си, от дрипи и атлази,
пробойните запълвах с тъжен стих -
дано искрата жива да запази.
Дали защото вярвах си сама,
на копието връх - душа наивна,
дори сред бури, тръни и тъма,
в понори зли и пропасти не кривнах.
Мерило беше любовта и все
подвеждаха я друмите бездомни,
изритваха я злобно, като псе,
а тя с добро и юдите запомни.
С крилата ѝ крилати са. Почти.
Защо един тогава не полита?
Защото нямат нейните мечти,
звездицата ѝ - там в сърцето скрита.
Наричаха ме идиот и шут,
уж тайно, но това не ме ранява.
И в мен поетът май е малко луд
обича лудостта си. Шепа плява,
са толкова нетрайните сплетни,
те не умеят даже да мечтаят...
Ръка подай и с лудата литни,
ще видиш с мен и ада, но и рая...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви, приятели!
-
Наде!
Поздравления за стил, талант и можене!
Обичам да те чета! -
Най-ценна е на лудия ръката,
подадена във точен миг.
Сърцето му, сърце е на приятел.
Отдавна вече е изчезващ вид!
Страхотно отново, Наде! Знаеш как да накараш човек да лети! -
Да сформираме партия на лудите, ще е забавно!🙂
-
Автопортрет с метла и перо...
Чудесно! -
Браво! Не можем да познаем рая, ако се плашим от ада. Поздрави, лудетино!
-
Хареса ми тази опияняваща лудост, да с тебе и ада и рая могат да се видят. Много хубаво посвещение!
-
Прекрасно! Подвеждащо! Мечтателно!
-
Много ти благодаря. Трогната съм. Светкавично си ми написала тази рецепта за мечти. Лудостта не ми е чужда, приемам подадената ръка и давай - да полетим. Пък може и да ми се получи!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
