Внукът ни е мъж голям!
Плаши мечките в гората...
И си ръкопляска сам;
и усмивка грее му в устата!
Внукът ни препуска с кон!
През бърда и в равнината...
Изгревният летен хоризонт
с огнена дъга премята!
И така е от ден та до нощ –
а още няма и година...
Любовта е светлинна мощ
и надежда за мнозина!
© Стойчо Станев Всички права запазени