Dendu89 (Деница Гарелова)
695 9639
29.11.2021 г., 12:31 ч.

*** 

  Поезия
727 16 21

Отдавна не мечтая. Просто спрях.

И планове не правя... ни проекти.

Не ме разчувства ничий детски смях,

не се подготвям да изляза в петък.

И сякаш този свят не е за мен,

отблъсква ме ужасното му его.

Дали не съм на себе си във плен,

дали не съм се разделила с него?

Понякога си мисля, че греша

и съдейки го, му отварям рана.

Вървя през страховете си пеша,

отивайки си, искам да остана.

По-черен от нощта е този път,

на който спирам и не търся нищо.

А тялото ми - само кръв и плът

и няколко изстрадани въздишки –

дълбоки и болезнени, до страх,

убийствени и кратки, като писък.

Отдавна не мечтая. Просто спрях.

Откакто осъзнах, че няма смисъл.

 

 

 

 

 

 

© Деница Гарелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??