5.07.2011 г., 19:04

С аромат на живот...

1K 0 6

Горчи от загоряло прясно мляко.

Детето кашля. Масата - в трохи.

Безредие сред прах цари по шкафа.

О, този безпорядък как гнети!

 

За тебе вечно време не остава.

И ти е криво. Чувстваш се в капан.

От всяка клетка гневно пъпли лава.

Това ли заслужавам? – питаш сам.

 

А ако знаеш колко много имаш!

Живот до теб пулсира, Боже мой!

Помни, че точно то е най-красиво -

да имаш тях, сред хаоса на хол...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "А ако знаеш колко много имаш!
    Живот до теб пулсира, Боже мой!"
    Когато имаш сетива за красотата, дори в най-ежедневните - незабележими от птичи поглед неща, ти си щастлив Човек!Способността да се радваш и да благодариш за всичко - това е истинският Живот. Останалото и сън... И суета! Определено - ти си щастливка, Люси. Бъди все тъй лъчезарна! Имаш прекрасна Душа, Приятелко!!!
  • Разбира се, че е важно как сърцето ти ще разчете този "хаос". Благодаря ти за коментара, Ваня!
    ---
    Предполагам, че малко хора ще одобрят (не, че няма да разберат) моето послание. Защото материята в нас е по-гласовита от духовното... Нея чуваме със сигурност... Но, пожелах да го кажа така, както аз го усетих. Благодаря ти, Илко! Поздрав и за теб!
    ---
    Вълнуващ е прочита ти, Ив... И присъствието също. Благодаря ти!!! Изпращам ти своите поздрави с дъх на лято и горски цветя!
    ---
    Станислава, благодаря ти, мила! Поздрави и за теб!
    ---
    Роси, с думите си, ти добавяш още истински моменти към стихотворението. Благодаря ти, чудесно момиче! Поздрави!
  • Какво е животът без този хаос - ще е като изкуствено цвете.
    Поздрави за стихотворението!
  • Различни носове-различно обоняние!
    Но твоят надушва безпогрешно..
    Поздрав!
  • Добре е, че оценяваш това, което имаш. А то не е никак малко - едно голямо сърце, скътало в себе си света, такъв какъвто е...Поздрави, Люси.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...