5.07.2011 г., 19:04

С аромат на живот...

1K 0 6

Горчи от загоряло прясно мляко.

Детето кашля. Масата - в трохи.

Безредие сред прах цари по шкафа.

О, този безпорядък как гнети!

 

За тебе вечно време не остава.

И ти е криво. Чувстваш се в капан.

От всяка клетка гневно пъпли лава.

Това ли заслужавам? – питаш сам.

 

А ако знаеш колко много имаш!

Живот до теб пулсира, Боже мой!

Помни, че точно то е най-красиво -

да имаш тях, сред хаоса на хол...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "А ако знаеш колко много имаш!
    Живот до теб пулсира, Боже мой!"
    Когато имаш сетива за красотата, дори в най-ежедневните - незабележими от птичи поглед неща, ти си щастлив Човек!Способността да се радваш и да благодариш за всичко - това е истинският Живот. Останалото и сън... И суета! Определено - ти си щастливка, Люси. Бъди все тъй лъчезарна! Имаш прекрасна Душа, Приятелко!!!
  • Разбира се, че е важно как сърцето ти ще разчете този "хаос". Благодаря ти за коментара, Ваня!
    ---
    Предполагам, че малко хора ще одобрят (не, че няма да разберат) моето послание. Защото материята в нас е по-гласовита от духовното... Нея чуваме със сигурност... Но, пожелах да го кажа така, както аз го усетих. Благодаря ти, Илко! Поздрав и за теб!
    ---
    Вълнуващ е прочита ти, Ив... И присъствието също. Благодаря ти!!! Изпращам ти своите поздрави с дъх на лято и горски цветя!
    ---
    Станислава, благодаря ти, мила! Поздрави и за теб!
    ---
    Роси, с думите си, ти добавяш още истински моменти към стихотворението. Благодаря ти, чудесно момиче! Поздрави!
  • Какво е животът без този хаос - ще е като изкуствено цвете.
    Поздрави за стихотворението!
  • Различни носове-различно обоняние!
    Но твоят надушва безпогрешно..
    Поздрав!
  • Добре е, че оценяваш това, което имаш. А то не е никак малко - едно голямо сърце, скътало в себе си света, такъв какъвто е...Поздрави, Люси.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...