С белег от усмивка
Животът като блато се размъти.
Напряга лицемерието жили.
Лицата ви съм виждал много пъти.
Душите си, обаче, в мрак сте скрили.
С оголен зъб и нокти на чакали,
загърбили отдавна всичко свято –
наясно съм, че бихте ме предали
пак с вечната усмивка на приятел.
Каква изменчивост неповторима,
която ме преследва от години!
С глава за "добър ден" учтиво кимат
отровилите чашата ми с вино.
Ехиден смях и пози театрални –
изтънчен жест на всички нискочели.
И, колкото са хулите по-кални,
то значи, мой живот, че с теб сме бели.
Далеч от глутницата с две-три кожи,
далече от стада с пастирска слава –
не чакайте от страх да се разложа!
Знам – смелост и талант не се прощават!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
