argonyk (Димитър Никифоров)
336 1306
20.08.2024 г., 10:24 ч.

С белег от усмивка 

  Поезия
269 8 7


Животът като блато се размъти.
Напряга лицемерието жили.
Лицата ви съм виждал много пъти.
Душите си, обаче, в мрак сте скрили.

 

С оголен зъб и нокти на чакали,
загърбили отдавна всичко свято –
наясно съм, че бихте ме предали
пак с вечната усмивка на приятел.

 

Каква изменчивост неповторима,
която ме преследва от години!
С глава за "добър ден" учтиво кимат
отровилите чашата ми с вино.

 

Ехиден смях и пози театрални –
изтънчен жест на всички нискочели. 
И, колкото са хулите по-кални,
то значи, мой живот, че с теб сме бели.

 

Далеч от глутницата с две-три кожи,
далече от стада с пастирска слава –
не чакайте от страх да се разложа!

Знам – смелост и талант не се прощават!

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Била съм вече тук, но не съм ти оставила коментар. Само съм прибрала стихотворението ти в колекцията си с любими, Мите. Но сега искам да те аплодирам така, че всички да чуят ръкоплясканията ми! Прекрасно е човек да се върне и прочете
    отново това, което истински му е харесало! Пиши, момче!👍🥰
  • Силно, мъдро и докосващо!
  • !
  • Горчиво като вино. Но Наздраве!
    Животът е такъв. И кривото е право..
    За зло ли за добро ли. Не прощава
    на извисилите се сянка ,че създават.
  • Рядко точни словеса !!!
  • "Знам – смелост и талант не се прощават!"
  • "Знам – смелост и талант не се прощават!" Точно!
Предложения
: ??:??