С блажени пламъци когато застраши...
С блажени пламъци когато застраши
издъхващ Западът безбрежната савана,
когато щраусът да легне се реши
завит на две крила с юргана,
край баобабите поръсени със зной
и по шуменето на тревните дантели
с умора в стъпките на късен водопой
пристигат зебри и газели.
Отвъд преградата на тежката река,
чиито мускули тук-там едва се вдигат,
сред храсти тъпкани от слонови крака,
потрепват ноздрите на тигър.
Макар че мамят го ту шум, ту миризма,
той чувства, някак си – на нюха на предела –
как трепка фигура учудващо сама
на златогърбеста газела.
Немирни крайчета на острите рогца;
в гърба, в опашката, що бавно се подмята,
примамки парещи за хищните сърца;
гонитби бъдещи в бедрата;
клисури гибелни във черните очи;
безбройни тикове по гладката ѝ кожа –
какви художници са сетните лъчи,
които всяка твар тревожат
и над въртопите, подобно мост, пълзят,
безкрай разтягайки грацилната осанка!...
Той гледа. Гладен е за плът. Но този път
ще се задоволи със сянка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тошко Всички права запазени
