23.09.2020 г., 17:38

С Богом!

657 4 0

Тук

и вятърът е чужд…

Тук

и слънцето не грее…

Тук

дойдох непитан…

Тук

изтича времето през пръсти…

Защо

да съм в каторгата

до край?

Без дом,

без род,

без радост,

без себе си дори?

Животните

не търсят щастие.

Доволство – от момента,

имат.

И ще съм доволен…

Ако стана друг –

биологична форма на съществувание…

Но пречи мисълта.

И пренасочва –

нов път.

Неизвестно где.

През тихата врата,

Захлопвана отзад

завинаги…

Гост неканен

си отива.

Не иска паша,

ни гирлянди

около врата – хомот.

Отваряш…

Зад гърба ти мрак.

Насреща…

Ще видим.

Може би –

покой

в победното мълчание…

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....