С чайките
Душата е с чайките по здрач,
миг преди да спре да те обича,
изпратена на дългия си път,
подкрепяна от вятър и безкрая.
Последният крясък ще разказва
как превърна сладката вода в солена,
хоризонта ми, преди да е удавен,
как сглоби между небето и копнежа.
Слънцето започва да се плиска,
сълзите тук се смесват със пейзажа,
щаслива съм от крехкост - лека.
Много чайки обичали са тишината.
16 юни 2011
пп: http://www.youtube.com/watch?v=6mFgkUuh3Hs
© Боряна Всички права запазени
сълзите тук се смесват със пейзажа,
щаслива съм от крехкост - лека."
Харесах го