18.06.2011 г., 0:29

С чайките

1.1K 0 5

 

С чайките


Душата е с чайките по здрач,

миг преди да спре да те обича,

изпратена на дългия си път,

подкрепяна от вятър и безкрая.

 

Последният крясък ще разказва

как превърна сладката вода в солена,

хоризонта ми, преди да е удавен,

как сглоби между небето и копнежа.

Слънцето започва да се плиска,

сълзите тук се смесват със пейзажа,

щаслива съм от крехкост - лека.

Много чайки обичали са тишината.

 16 юни 2011

 


 пп: http://www.youtube.com/watch?v=6mFgkUuh3Hs

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...