С чайките
Душата е с чайките по здрач,
миг преди да спре да те обича,
изпратена на дългия си път,
подкрепяна от вятър и безкрая.
Последният крясък ще разказва
как превърна сладката вода в солена,
хоризонта ми, преди да е удавен,
как сглоби между небето и копнежа.
Слънцето започва да се плиска,
сълзите тук се смесват със пейзажа,
щаслива съм от крехкост - лека.
Много чайки обичали са тишината.
16 юни 2011
пп: http://www.youtube.com/watch?v=6mFgkUuh3Hs
© Боряна All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
