С червило и нежна измама...
Моето сърце безнадеждно е спряло,
тихо е в стаята, отново съм сам.
С бледо лице в ледено огледало
търся две думи, написани там.
Спомням си пак, но боли ме от спомени...!
Всеки нов ден съм във тяхната власт.
Питам се: "Как чувства, вече прогонени,
връщат се в мен с нова сила и страст!?"
Със червило и нежна измама
ти написа две думи-мечти...
Но къде са? Тях вече ги няма!?
Огледалото тъжно мълчи.
Слънцето вън, неусетно изгряло,
плахо наднича в непрогледна тъма.
Било е сън и това огледало,
а твоето "Обичам"- безпредметна лъжа.
Със червило и нежна измама
ти написа две думи-мечти...
Но къде са? Тях вече ги няма.
Ти сама, ти сама ги изтри...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Рашков Всички права запазени
