Прокопи (Пламен Рашков) Прокопи (Пламен Рашков)
1 50
Aug 6, 2008, 8:29 AM

С червило и нежна измама...

  Poetry
878 0 8

Моето сърце безнадеждно е спряло,

тихо е в стаята, отново съм сам.

С бледо лице в ледено огледало

търся две думи, написани там.

 

Спомням си пак, но боли ме от спомени...!

Всеки нов ден съм във тяхната власт.

Питам се: "Как чувства, вече прогонени,

връщат се в мен с нова сила и страст!?"

 

Със червило и нежна измама

ти написа две думи-мечти...

Но къде са? Тях вече ги няма!?

Огледалото тъжно мълчи.

 

Слънцето вън, неусетно изгряло,

плахо наднича в непрогледна тъма.

Било е сън и това огледало,

а твоето "Обичам"- безпредметна лъжа.

 

Със червило и нежна измама

ти написа две думи-мечти...

Но къде са? Тях вече ги няма.

Ти сама, ти сама ги изтри...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Рашков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0