Aug 6, 2008, 8:29 AM

С червило и нежна измама...

  Poetry
872 0 8

Моето сърце безнадеждно е спряло,

тихо е в стаята, отново съм сам.

С бледо лице в ледено огледало

търся две думи, написани там.

 

Спомням си пак, но боли ме от спомени...!

Всеки нов ден съм във тяхната власт.

Питам се: "Как чувства, вече прогонени,

връщат се в мен с нова сила и страст!?"

 

Със червило и нежна измама

ти написа две думи-мечти...

Но къде са? Тях вече ги няма!?

Огледалото тъжно мълчи.

 

Слънцето вън, неусетно изгряло,

плахо наднича в непрогледна тъма.

Било е сън и това огледало,

а твоето "Обичам"- безпредметна лъжа.

 

Със червило и нежна измама

ти написа две думи-мечти...

Но къде са? Тях вече ги няма.

Ти сама, ти сама ги изтри...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Рашков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...