С цвят на гравитация
Таквоз му мамата, таквоз
на всичко близко и признато!
Аз искам палавия нос
да си завра във нещо непонятно,
несъществуващо и необятно, да!
В квазар или пък в дупка черна.
Вселената да ми е купа с грах
и да я хапна за вечеря.
Дори под зейналата морска паст
ме гложди любопитството, какво се крие,
и с някаква почти лудешка страст
разтворила бих до недра стихиите.
Но за бедата все прокрадва се страхът,
че в неизвестното е само любовта.
Познатата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
