Някъде зад хълма слънцето изтлява,
в багри се опива всичко изведнъж,
есента присяда тука прималяла,
рони в шепите ни плод и зряла ръж.
С цвят на дюля въздуха запалва,
клоните въздишат подир всеки лъч,
летен спомен по косите ни погалва,
бързо отлетява в листопаден златен дъжд.
Есента полите си навред разстлала,
със палитра пак лудува във ръка,
неусетно цял урок ни е предала,
как да сътвориме свят със красота.