Някъде зад хълма слънцето изтлява,
в багри се опива всичко изведнъж,
есента присяда тука прималяла,
рони в шепите ни плод и зряла ръж.
С цвят на дюля въздуха запалва,
клоните въздишат подир всеки лъч,
летен спомен по косите ни погалва,
бързо отлетява в листопаден златен дъжд.
Есента полите си навред разстлала,
със палитра пак лудува във ръка,
неусетно цял урок ни е предала,
как да сътвориме свят със красота.
© Сеси All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
