С цвят на есен
Дали ѝ казах колко е божествена,
та устните ѝ оцветиха се в мавруд?
И лъснаха в очите ѝ два кестена.
И по страните ѝ изби цвета на смут
в две облачета с розови отенъци,
които на лицето ѝ застинаха.
Не помня вече! Колко много делници
от тоя ден насам край нас преминаха.
Днес тя е също толкова божествена,
като в мига, когато я съзрях за първи път.
И още рони есента в сърце ми кестени.
И ме опиянява с дъхавия си мавруд.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jane Doe Всички права запазени
Браво!
