Дали ѝ казах колко е божествена,
та устните ѝ оцветиха се в мавруд?
И лъснаха в очите ѝ два кестена.
И по страните ѝ изби цвета на смут
в две облачета с розови отенъци,
които на лицето ѝ застинаха.
Не помня вече! Колко много делници
от тоя ден насам край нас преминаха.
Днес тя е също толкова божествена,
като в мига, когато я съзрях за първи път.
И още рони есента в сърце ми кестени.
И ме опиянява с дъхавия си мавруд.
© Jane Doe All rights reserved.
Браво!
Не ми е пораснало самочувстието да гледам под такъв ъгъл на творбите си. Но..
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
