31.10.2025 г., 9:21

Съдбата безоттрадна е на слепите

348 3 5

И пак вървим към пирова победа,

поклонници на чуждоземни идоли.

Отдавна дядо Йоцо и не гледа

по пътя прашен светлината иде ли.

Заменяме словата си с чуждици,

за знание мерилата какво са ни?

Последвали сме лъжемъченици,

един народ сме от анатемосани.

А има хора (нека да ги впишем)

там, в книгата червена. Още спите ли?

Спестете ми го патоса излишен,

но има ги народните будители.

Не пише на челата им какви са.

Светличе кътат си в сърцата, в шепите...

Народе мой, ти виж ги, събуди се...

Съдбата безоттрадна е на слепите.

-----------------------------------------------------

Честит празник, откровенци!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Краси! Точно за Деня на будителите става дума. Малко подраних, но не датата е важна, а това, което носим в сърцата си и преклонението пред тях. Благодаря и на вас, момичета! Честит да е на всички утрешният празник! П.П. За Хелоуин дори не искам да споменавам.
  • Права си, Наде имаме и днес будители, но не им отдаваме нужните почитания! За такива хора трябва да се говори целогодишно.
  • Наде,има ги будителите и днес!
  • Честит празник на будителите, Наде!
  • Честит Ден на будителите! Надежда не е уточнила, но за този празник става дума. Предполагам. Някои празнуват днес Ден на реформацята, други още ги държи Хелоуин.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...