10.10.2007 г., 18:46

С друг съм

1.6K 1 3

Казах "Върви си",
място в моя живот нямаш.
Сълзи в моите очи не ще видиш,
иди си от мен, но прости ми!

Той ти е приятел - да!
Ала с него съм сега.
Ти искаш да го спреш,
но няма да го позволя.

Обидите няма да ти помогнат,
ела и всичко в очите ми кажи.
Не ни разделяй с него,
защото жестоко ще боли.

А ти може би това искаш,
да страдам и да лея сълзи.
Него едва ли ще излъжа,
той няма да ми го позволи.

Помисли си...
дали грешката не е била в теб.
След това ела и ме обвини!



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Меглена Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Жанет, не го трий, от какво се притесняваш? Коментирам както намеря за добре, при положение, че чета БОЗА, не мога да напиша, че съм прочела Кока-кола, нали така? Хич не съм ядосана, даже ми домъчня, че чета такива неща и то от млади хора! Не обичам хора без морал, а в това стихо точно това се афишира! Кажи какво си мислиш, не ме притеснява! Радвам се, че си се логнала само заради мен, чувствам се дори поласкана
  • БОЗА! БОЗА! БОЗА! Аман от такива глупости! Не стига, че стихотворението НЕ струва, ами и историята в него е потресаваща! Една жена между двама приятели! За триене- без лит. стойност!!!
  • Е, за Любовта няма закони, вериги и окови... Нека героинята ти бъде с когото иска!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...