Душата ми… душа на пеперуда е –
до болка уязвима в крехкостта.
И страда. Изтерзана до полуда е,
когато я докосне пошлостта.
А срещне ли простащината – хорската,
унива тя съвсем, съвсем сама,
ножове я пробождат, но геройската
издържа. Докога ще е така?...
Линее пред нападките на другите -
оставят те болезнени следи.
Ранена е надменни ли са думите,
и свита тя във ъгъла тъжи.
Но липсата на обич е обков
раздрана е душата пеперудена -
парченце по парченце, без любов,
изчезва тя от този свят прокудена.
Веси_Еси (Еси)
© Еси Всички права запазени