С душата си рисувам те в Безбрежност
С душата си рисувам те в Безбрежност.
Лицето и снагата очертавам
с кометите на цялата си нежност...
Косите ти старателно прибавям
и галени с лъха на световете
покриват звездопадно раменете...
С очите ти до болка аз внимавам
и заблестяват в тях слънца с надежда...
и повече горя... и продължавам
изписвайки с охота всяка вежда...
и сладкото носле... и още живо
ушенца се показват срамежливо...
А устните с дъха на светлината
усмихнато зоват и в нега, леко
усещам в същността им топлината...
и словото омайващо и меко
дарява с по-голямо вдъхновение
за силна обич, няма и съмнение.
Копнеят близост милите ръце...
Лелеяни гърди са благодат...
и в ритъма на искрено сърце
мелодии неспирни се редят...
Коремчето със пъпчето сияе...
Копринена е кожата... ухае...
Венерините тайни са недра -
разцъфващи галактики - загадка...
Привличат тихо парещи бедра
и две крачета с упоритост гладка...
Вали по теб любовен, звезден прах...
Потъвам в най- прекрасния си грях...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
