С душата си рисувам те в Безбрежност.

Лицето и снагата очертавам

с кометите на цялата си нежност...

Косите ти старателно прибавям

и галени с лъха на световете

покриват звездопадно раменете...

С очите ти до болка аз внимавам

и заблестяват в тях слънца с надежда...

и повече горя... и продължавам

изписвайки с охота всяка вежда...

и сладкото носле... и още живо

ушенца се показват срамежливо...

А устните с дъха на светлината

усмихнато зоват и в нега, леко

усещам в същността им топлината...

и словото омайващо и меко

дарява с по-голямо вдъхновение

за силна обич, няма и съмнение.

Копнеят близост милите ръце...

Лелеяни гърди са благодат...

и в ритъма на искрено сърце

мелодии неспирни се редят...

Коремчето със пъпчето сияе...

Копринена е кожата... ухае...

Венерините тайни са недра -

разцъфващи галактики - загадка...

Привличат тихо парещи бедра

и две крачета с упоритост гладка...

Вали по теб любовен, звезден прах...

Потъвам в най- прекрасния си грях...