С дъх на душа
Дъх…
Носен
в пасата
митичен връх
покорил горе,
далеч в небесата.
С покълнал любовен стрък
обгрижван с нежния полъх
на желанието… на душата.
Изпепелили мрачния спомен,
който посаждал сълзата,
защото тъй е устроен
този изворен дъх
да се раздава.
Дори в горест
без корист
крепи те.
Без тъга,
в нощта,
Светлина!
Ярка луна.
Въздишка с крила…
Свобода.
С дъх на душа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Бъчваров Всички права запазени
