Дъх…
Носен
в пасата
митичен връх
покорил горе,
далеч в небесата.
С покълнал любовен стрък
обгрижван с нежния полъх
на желанието… на душата.
Изпепелили мрачния спомен,
който посаждал сълзата,
защото тъй е устроен
този изворен дъх
да се раздава.
Дори в горест
без корист
крепи те.
Без тъга,
в нощта,
Светлина!
Ярка луна.
Въздишка с крила…
Свобода.
С дъх на душа!
© Георги Бъчваров All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
