С дъх на лято
Във вечерта с ухание на лято премаляло,
откривам съкровената ти Нежност,
отпивам бавно от Любовния бокал
и вкусвам от магията безбрежна,
наситена до бяло във златисти краски,
окъпана със трепет в морския опал.
И вихрите на нашите души споени,
танцуващи със страст под звездни небеса,
политат лудо във едно желание слени,
отдадени във шемет див на туй, което са,
а Светлината ярка ги примамва с крясък
и те отдават ù се, във омая запленени!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Филипов Всички права запазени
