Във вечерта с ухание на лято премаляло,
откривам съкровената ти Нежност,
отпивам бавно от Любовния бокал
и вкусвам от магията безбрежна,
наситена до бяло във златисти краски,
окъпана със трепет в морския опал.
И вихрите на нашите души споени,
танцуващи със страст под звездни небеса,
политат лудо във едно желание слени,
отдадени във шемет див на туй, което са,
а Светлината ярка ги примамва с крясък
и те отдават ù се, във омая запленени!
© Ангел Филипов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
