11.12.2020 г., 16:40

С дъх на мандарина

499 6 16

О, колко пъти мога да умирам -

в очите ти със цвят на старо злато,

в целувки - по-опиващи от вино!

О, колко пъти мога да се раждам!

И колко пъти мога да се влюбя,

събрала въздуха на пеперуди

и върнала сърцето си от ъгъла

на всичките ненужни предразсъдъци.

О, колко пъти вече се стопявам -

по устните ти с дъх на мандарина.

Сърцето е сърце , за да пленява.

Животът е живот – за да те имам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...