О, колко пъти мога да умирам -
в очите ти със цвят на старо злато,
в целувки - по-опиващи от вино!
О, колко пъти мога да се раждам!
И колко пъти мога да се влюбя,
събрала въздуха на пеперуди
и върнала сърцето си от ъгъла
на всичките ненужни предразсъдъци.
О, колко пъти вече се стопявам -
по устните ти с дъх на мандарина.
Сърцето е сърце , за да пленява.
Животът е живот – за да те имам.