Dec 11, 2020, 4:40 PM

С дъх на мандарина

  Poetry
498 6 16

О, колко пъти мога да умирам -

в очите ти със цвят на старо злато,

в целувки - по-опиващи от вино!

О, колко пъти мога да се раждам!

И колко пъти мога да се влюбя,

събрала въздуха на пеперуди

и върнала сърцето си от ъгъла

на всичките ненужни предразсъдъци.

О, колко пъти вече се стопявам -

по устните ти с дъх на мандарина.

Сърцето е сърце , за да пленява.

Животът е живот – за да те имам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница Гарелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...