16.03.2009 г., 0:50

С дъх на мащерка

2K 0 27

 

Ще преодолея земното привличане,

физичните закони ще взривя,

но при теб ще пристигам обичана

и ще те обичам, въпреки тях.

 

По дяволите всички причини.

Така стихийно в мен са се впили

думите ти: „Искам те, мила"...

Кой е този, дето ще посмее

да отрече нашите мигове.

Кой ще дръзне

да навлече върху себе си

гневът на боговете.

 

Ще те посрещам в зелени ливади

с дъх на мащерка ще те опивам,

а ти при мен ще пристигаш обичан

и ще ме прегръщаш с най-нежни длани.

 

Има ли някой,

                     нещо,

                            причини някакви,

                                        предразсъдъци,

                                                 които да ни попречат...

Дайте ги на насам -

                              взривени са!

 

Боговете ни обичат!

                          Имаш ме!

                                      Имам те!

 

С дъх на мащерка съм те опила.

С обич и със стихове.

 

 

 

МУЗИКА>>>

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления, Видрица! Има го поетичното зърно. Има го чувството, а сетивата ти са доста изострени за истинската поезия. Радвам се че винаги намираш по някоя добра дума за твоите колеги в сайта. Имам само една препоръка към теб: ако искаш да твориш в classически стил, трябва да спазваш ритмиката, а самият строеж на творбата трябва да е по-стегнат, римите (когато може) да са по-разнообразни, изненадващи...Лесно ми е да сипя само похвали, но трябва и да си помагаме,богатия с парите...

  • Грешката е моя.Исках да напиша много е хубаво,защото наистина много ми хареса стиха.Извинявам се за недоразумението.Поздрави!!!
  • Бог на Любовта те е докоснал с жезъла си, Весе*!
  • Като надуша мащерка, и на другия край на Вселената да съм - тук се завръщам!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...