Mar 16, 2009, 12:50 AM

С дъх на мащерка

  Poetry » Love
2K 0 27

 

Ще преодолея земното привличане,

физичните закони ще взривя,

но при теб ще пристигам обичана

и ще те обичам, въпреки тях.

 

По дяволите всички причини.

Така стихийно в мен са се впили

думите ти: „Искам те, мила"...

Кой е този, дето ще посмее

да отрече нашите мигове.

Кой ще дръзне

да навлече върху себе си

гневът на боговете.

 

Ще те посрещам в зелени ливади

с дъх на мащерка ще те опивам,

а ти при мен ще пристигаш обичан

и ще ме прегръщаш с най-нежни длани.

 

Има ли някой,

                     нещо,

                            причини някакви,

                                        предразсъдъци,

                                                 които да ни попречат...

Дайте ги на насам -

                              взривени са!

 

Боговете ни обичат!

                          Имаш ме!

                                      Имам те!

 

С дъх на мащерка съм те опила.

С обич и със стихове.

 

 

 

МУЗИКА>>>

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления, Видрица! Има го поетичното зърно. Има го чувството, а сетивата ти са доста изострени за истинската поезия. Радвам се че винаги намираш по някоя добра дума за твоите колеги в сайта. Имам само една препоръка към теб: ако искаш да твориш в classически стил, трябва да спазваш ритмиката, а самият строеж на творбата трябва да е по-стегнат, римите (когато може) да са по-разнообразни, изненадващи...Лесно ми е да сипя само похвали, но трябва и да си помагаме,богатия с парите...

  • Грешката е моя.Исках да напиша много е хубаво,защото наистина много ми хареса стиха.Извинявам се за недоразумението.Поздрави!!!
  • Бог на Любовта те е докоснал с жезъла си, Весе*!
  • Като надуша мащерка, и на другия край на Вселената да съм - тук се завръщам!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...