С дъжда и вятъра
Стисках дълго дъжда, вятър леден люлеех
във две шепи от липси, да забрави сърцето.
Изброих есента с листи, дето пилеех
по застлания друм на една самота.
Ала как ще забрави това, що обича,
затова без да мисля разплисках дъжда,
и потече река, като цветна палитра
по клепачите сънни на мойта душа.
Безпосочният вятър пак намери пролука.
Приюти се във моите длани,
и се стопли, а после дълго над хребета
във посоките търсеше смисли.
И тогава видях, че разбули се пролет
в едно дълго очаквано небе от мечти.
Свободата е вятър разтворен за полет,
а дъждът - музика в моите очи.
Днес танцувам с дъжда, а със вятъра тичам.
Не заключвам сърцето, защото му вярвам.
Ако този мъж си намери причина
да се влюби във мен, може би, ще го искам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
