18.03.2012 г., 13:12

С дъжда и вятъра

922 0 15

Стисках дълго дъжда,  вятър леден люлеех

във две шепи от липси, да забрави сърцето.

Изброих есента с листи, дето пилеех

по застлания друм на една самота.

Ала как ще забрави  това, що обича,

затова без да мисля разплисках дъжда,

и потече река, като цветна палитра

по клепачите сънни на мойта душа.

Безпосочният вятър пак намери пролука.

Приюти се във моите   длани,

и се стопли, а после дълго над хребета

във посоките търсеше смисли.

И тогава видях, че разбули се пролет

в едно дълго очаквано небе от мечти.

Свободата  е вятър разтворен за полет,

а дъждът - музика в моите очи.

Днес танцувам с дъжда, а със вятъра тичам.

Не заключвам сърцето, защото му вярвам.

Ако този мъж си намери причина

да се влюби във мен, може би, ще го искам...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви!
    Не можах, да подмина препоръките на damaianti (Вероника ): и Nelsan (Нели Вангелова):, наистина нещо не му достигаше за да стигне до читателя, затова го редактирах, да стане по - разбираем!
  • Прекрасен стих и верен... като прогнозите! Пролетно-валежно... мъжовно време
  • Хубав стих! Поздрави, Джейни!
  • Джейни, и аз като Вероника мисля, че нещичко не достига. Имаш запомнящи се образи, може би трябва още да поработиш върху ритъма и римите. Хареса ми реката "като цветна палитра". Желая ти успех!
  • Ех, Джейни! Чудесница си!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...