Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
18.03.2012 г., 13:12 ч.

С дъжда и вятъра 

  Поезия
772 0 15

Стисках дълго дъжда,  вятър леден люлеех

във две шепи от липси, да забрави сърцето.

Изброих есента с листи, дето пилеех

по застлания друм на една самота.

Ала как ще забрави  това, що обича,

затова без да мисля разплисках дъжда,

и потече река, като цветна палитра

по клепачите сънни на мойта душа.

Безпосочният вятър пак намери пролука.

Приюти се във моите   длани,

и се стопли, а после дълго над хребета

във посоките търсеше смисли.

И тогава видях, че разбули се пролет

в едно дълго очаквано небе от мечти.

Свободата  е вятър разтворен за полет,

а дъждът - музика в моите очи.

Днес танцувам с дъжда, а със вятъра тичам.

Не заключвам сърцето, защото му вярвам.

Ако този мъж си намери причина

да се влюби във мен, може би, ще го искам...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??