С дъжда и вятъра
Стисках дълго дъжда, вятър леден люлеех
във две шепи от липси, да забрави сърцето.
Изброих есента с листи, дето пилеех
по застлания друм на една самота.
Ала как ще забрави това, що обича,
затова без да мисля разплисках дъжда,
и потече река, като цветна палитра
по клепачите сънни на мойта душа.
Безпосочният вятър пак намери пролука.
Приюти се във моите длани,
и се стопли, а после дълго над хребета
във посоките търсеше смисли.
И тогава видях, че разбули се пролет
в едно дълго очаквано небе от мечти.
Свободата е вятър разтворен за полет,
а дъждът - музика в моите очи.
Днес танцувам с дъжда, а със вятъра тичам.
Не заключвам сърцето, защото му вярвам.
Ако този мъж си намери причина
да се влюби във мен, може би, ще го искам...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
