С колесницата на пролетта
Размотавам тъгата
от кълбото с несбъднати сънища...
И докосвам я с тънките пръсти
на нови мечти.
Тишината най-силно боли и тежи
на разсъмване,
а мигът вечност е,
щом до мен не си ти.
Като прелетна птица
в гнездото на стари молитви,
вярата в теб
отново разперва криле,
а очакването
все повече се разлиства
и стихът ми те търси
и спомените зове.
Ще разцъфнат отново
целувките ни напъпили,
а телата ни като корени
ще се слеят в нощта...
Размотавам тъгата
от кълбото с несбъднати сънища...
А ти идваш към мен
с колесницата на пролетта...
Вместо продължение:
https://www.youtube.com/watch?v=ZPgz5hOpyuw
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселка Стойнева Всички права запазени
